избеля̀л, -а, -ο. 1. Прич. мин. св. деят. от избелея. 2. Като прил. — който е с цвят по-блед от първоначалния. Миг-два Нона седя тъй загледана в избелялата фотография. Йовков. Избелял плат. Избеляла шапка.