избѝвам, -аш, несв.; избѝя, -ѝеш, мин. св. избѝх, прич. мин. страд. избѝт, св., прех. 1. Убивам всички или мнозина. Имаше сила да дигне патерицата и да ги избие всичките, но се стърпя. Йовков. А нас като кучета ще ни избият. Вазов. || За градушка — унищожавам. Нечувана буря се зададе един ден и една градушка изби нивите на десет села. Йовков. 2. С удар изваждам, изкъртвам. Дай, дай да видя къде те удари! Да не ти е избил зъб? Д. Добревски. || Изтиквам, избивам навън. Клин клин избива. Погов. 3. Излизам изведнъж навън, появявам се на повърхността. Бършеше с ръкав едрите капки пот, които избиваха по челото му. А. Каралийчев. Пот студена изби по слепите ѝ очи. Вазов. По лицето му изби червенина. Кръвта от раната изби по превръзката. 4. Избутвам масло, мътеница и др. Избила е мама мътеница. Влайков. Дорде се отвари прясното мляко, тя ще избие подквасеното от вчера. Влайков. 5. Довършвам да бия. Избил вълната. Избил ярината. избивам се, избия се взаим. Братски се делили, та се избили. Погов. □ Избива в (на) — преминава в, клони към друго състояние. Не рядко хладният господарскозаповеднически тон, с който винаги почти той се обръща към мама, избива и в грубост. Влайков. Разговорът изби на караница. Избива ме на (разг.) — близко съм да премина в друго състояние, кара ме на, иде ми до. Избива ме на плач. Избива ме на смях. Избива ме на лудост. Избива ме пот (разг.) — изведнъж се изпотявам. Избивам си краката да бързам (разг.) — изморявам се много от ходене. Избивам си нещо от ума (от главата) (разг.) — налагам си да не мисля за нещо. което няма да стане, да се осъществи. Избий от ума си тая мисъл.
|