избѝрам, -аш, несв.; изберà, -èш, мин. св. избрàх, св., прех. 1. Измежду две или повече лица, или предмети предпочитам някое от тях. Бай Ганьо извади кесията си, рови из монетите, избра една и я подаде на берберина. Ал. Константинов. Стефан не винаги избираше прекия път за воденицата. Йовков. От две злини избирай по-малката. Погов. Избирам си плат за дрехи. || Правя подбор; пробирам, отбирам. Много избира, не ще каква да е работа — нещо голямо, самостоятелно. Ст. Костов. Мома, която много избира, после примира. Погов. 2. Чрез гласуване посочвам лице, което да заеме някаква длъжност или да бъде прието в някаква организация. Избрахте ме за войвода, а и досега не сте ме попитали кой съм аз. Каравелов. избирам се, избера се страд.
|