избледня̀вам, -аш, несв.; избледнèя, -èеш, мин. св. избледня̀х, прич. мин. св. деят. избледня̀л, -а, -о, мн. избледнèли, св., непрех. Ставам блед, изгубвам напълно цвета си; побледнявам. Лицето му ставаше ту червено, ту избледняваше, очите му искряха, устните му бяха изкривени от безсилие и злоба. Караславов. Драгиният образ избледня в мислите му. Вазов.
|