изблѝквам, -аш, несв.; изблѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Бликвам изведнъж. И хвърли меч — в гърдите на момка той проникна, / из тях, наместо песен, поройна кръв избликна. П. П. Славейков. || Обр. Днес изново аз виждам тез места, / де дните ми детински са минали, / ... / със рой избликват спомени в душата. Величков.
|