избòждам, -аш, несв.; избодà, -èш, мин. св. избòдох, прич. мин. св. деят. избòл, св., прех. 1. Убождам на много места. Заболяха ме очите от това пусто шиене, пръстите си избодох. Йовков. 2. Изваждам, изчовърквам с нещо остро. Св. Спиридон с бързина грабна шилото от масата и с твърда ръка избоде окото, наклонно към изкушение. Елин Пелин.
|