избумтя̀вам, -аш, несв.; избумтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. избумтя̀л, -а, о, мн. избумтѐли, св., непрех. Изведнъж, неочаквано издавам краткотрайно бумтене. Тракторът избумтя и тръгна.