избỳхване, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от избухвам. И тая жена, която беше способна и на гневни избухвания и на голяма нежност, започна да се отнася към Захарча като към син. Йовков. Какво ли сатанинско удовлетворение и свирепо тържество щеше да избухне в очите му, заедно с избухването на мината. Вазов.
|