избърбòрвам, -аш, несв.; избърбòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Неочаквано казвам бързо и неясно нещо незначително. Бръчков още повече се изчерви и смутено избърбори — Мои, а, нищо не са... Вазов.