|
избягвам1, -аш, несв.; избя̀гам, -аш, св., непрех. 1. Отдалечавам се бързо, с бягане от някъде; побягвам. Той избяга далеко и легна изнемощял на една поляна. Елин Пелин. 2. Прен. Напускам, изоставям някакво място или лице самоволно, тайно. Аз избягах из Диарбекирската крепост! Вазов. Ще му пристана, ще избягам с него в планината! Йовков. Мечката се отвързала, повлекли синджира и избягала. Йовков. Избягал от клас.
избягвам2, -аш, несв.; избѐгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. избѐгнат, и избя̀гна, избèгнеш, мин. св. избягнах, мин. страд. избя̀гнат, св., прех. 1. Стремя се да се запазя от нещо; отбягвам. Трябваше да се прехвърлят (партизаните) от място на място, за да избягнат засадите. Ем. Коралов. 2. Стремя се, гледам да не правя нещо; отбягвам. За миналото и за онова, което неотдавна се случи, той избягва да говори. Влайков. || Обикн. несв. Въздържам се системно от нещо. Избягвам да пуша тютюн. 3. Обикн. несв. Отбягвам да срещам някого; страня. Той ме избягваше. При среща на улицата, се втурваше в друга напречна улица. Вазов. избягвам се, избегна се, избягна се страд. □ Нищо не му избягва от окото (разг.) — вижда, забелязва всичко, нищо не пропуска. Понякога идваше и училищният инспектор и селяните бяха забелязали — от тяхното око нищо не избягва — че най-напред инспекторът ще се отбие у Атанаса берберина. Йовков.
|