извàждам, -аш, несв.; извàдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Вадя нещо от някъде навън. Дядо Дойчин извади из скъсаната си торба комат хляб и глава кромид, и ги подаде на Бойча. Вазов. И Кочо ножа си извади / кървав из гърди ѝ. Вазов. Изваждам зъб. || За вода от кладенец — вадя, черпя. Момичето изважда с кутела вода, налива съдовете и тръгва си. Влайков. || Избождам, изчовърквам. И аз го помня и няма да го забравя, защото той ми извади едното око. Йовков. 2. Мат. Спадам, приспадам обикн. по-малко число от друго по-голямо. И да се научиш да смяташ! Довечера ще се изпитваме колко прави, ако от хиляда деветстотин и осемнайсета извадим деветстотин и втора. Д. Добревски. 3. Взимам, сдобивам се с нещо от някъде. Изваждам документи. Изваждам билет. Изваждам паспорт. изваждам се, извадя се страд. □ Вместо да изпише вежди, изважда очи (погов.) — вместо да постигне очакваното, влошава работата. Изваждам дума (приказки, прякор) на някого (разг.) — създавам лошо име на някого. Изваждам заключение — правя изводи от нещо. Изваждам на бял свят (разг. ) — разкривам пред всички. Изваждам на показ — показвам, изнасям нещо пред всички. Изваждам на снимка (остар.) — снимам, фотографирам. Изваждам на урок (остар.) — вдигам на урок. изпитвам. Изваждам някому душата (разг.) — безпокоя, измъчвам някого, не му давам мира. Изваждам някому нещо из носа (остар.) — натяквам на някого заради доброто, което съм му сторил. Изваждам някого от калта (разг.) — избавям, спасявам някого от лош живот.
|