извàрдвам, -аш, несв.; извàрдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Дочаквам някого или нещо с вардене, за да го уловя; издебвам. Същия тоя ден няколко турски войника дойдоха в селото, за да извардват подозрителни лица. Вазов. || За време — улучвам. И тъмна една нощ, извардил сгоден час, / покрай низамите заспали се промъкнал. П. П. Славейков. По-смели момчурлаци, извардили кога няма никого по двора, прехвърлят се през плета. Влайков.
|