извèждам, -аш, несв.; изведà, -еш, мин. св. извèдох, св., прех.1. Водя, отвеждам някого навън. Често той го хващаше и го извеждаше да се разходи. Елин Пелин. Чакаха да изведат булката. Йовков. || Водя, отвеждам някого. Хайде, качвайте се, ще ви изведа горе на баира. Л. Стоянов. След туй бай Тодор изведе пътниците чак вън от село. Йовков. 2. Отвеждам, довеждам до крайна цел. Когато видях всичко туй, изведнъж ми стана ясно, че оттук нататък тоя път никъде другаде не извежда, освен на Антимовския хан. Йовков. Не жаля ни труд, ни средства, за да изведа работата докрай. Ст. Костов. 3. Правя извод, заключение от нещо, извличам. Ако нямаше силното въображение на гений, Нютон не би стигнал до мисълта да изведе движението на хвърлен камък или на снаряд. Извеждам дефиниция. Извеждам правило. извеждам се, изведа се страд. □ Извеждам писма (канц.) — вписвам писма в изходящ дневник, преди да ги изпратя.
|