изветря̀вам, -аш, несв.; изветрèя, -èеш, мин. св. изветря̀х, прич. мин. св. деят. изветря̀л, -а, -о, мн. изветрèли, св., непрех. 1. Остар. За течност — ставам на пара, изпарявам се. Лалка стана, отри хубавото си бяло лице, и седна при отворения прозорец, за да изветреят по-скоро дирите от сълзите ѝ. Вазов. 2. За спиртни пития — губя от качествата си, обикн. дъх и вкус, като стоя открит, незатворен. Дай вино, но да не е изветряло! Затвори добре стъклото, за да не изветрее одеколонът. || Прен. Разг. Ставам смахнат; оглупявам. Сега го намирам още повече изветрял. Приказва неврели-некипели, да вземеш да го заколиш. Вазов.
|