|
извѝвам1, -аш, несв.; извѝя, -ѝеш, мин. св. извѝх, прич. мин. страд. извѝт, св., прех. 1. Огъвам, превивам нещо, за да добие дъгообразна форма. Боримечката изви голямата ножица и я раздвои на две части. Вазов. А той при всяка по-свободна минута крадливо се примъкваше към тезгяха, гдето работеха по-старите, опитните калфи и майсторите, които изкусно извиваха медии листове. Дим. Талев. 2. Обръщам нещо на една или друга страна. Той виждаше кръг от млади жени, които пееха старите, хубавите някогашни песни, а сред тях — полугола играчка извиваше младото си тяло в страстна и опияняваща игра. Йовков. Па помнѝ, ако излезеш нечист човек, и твоята глава ще извия и ще я откъсна. Вазов. Свършим работа — ние извиваме / около него хоро ли. К. Христов. || За очи, глава, поглед — обръщам нещо настрана. Когато влизам, той извива очи и ме изглежда продължително. Л. Стоянов. Облеченото във вехтории момиче изви рязко глава към майка си. Ст. Даскалов. 3. Разг. Суча мокра дреха и др., за да изцедя водата. Извих прането и го прострях. 4. Изкълчвам, навяхвам. Извих си ръката. 5. Пея с повишение и понижение на гласа. И туй ми било песен — отсича. — Извиват я, като че... мъртвец опяват. Влайков. Прошение давам да го съдите, — заговори на песен Нена, като извиваше продължително края на всяка дума. Елин Пелин. 6. Непрех. За река, път и под. — правя завой, завивам; лъкатуша, вия се. Реката извива пред нас и се губи между върби и тръстики. Л. Стоянов. извивам се, извия се страд.
извѝвам2, -аш, несв.; извѝя, -ѝеш, мин. св. извѝх, св., непрех. Рядко. Изведнъж, неочаквано надавам вой. Изведнъж наблизо в гората извиха чакали и след малко пак замлъкнаха. Йовков. || За вятър, буря и др. — вея с шум. Мил певец побратим! Дали не мечтай / той и, като мене там се в къта свива, / вслушан как навънка вихърът извива. П. П. Славейков.
|