извѝвам се, -аш се, несв.; извѝя се, -ѝеш се, мин. св. извѝх се, св., непрех. 1. Огъвам се, добивам дъгообразна форма. Скоро там се изви пълна писана дъга. Елин Пелин. И ето Комура се подаде напред-напред, гърбът му се изви, всичките му ребра изпъкнаха. Йовков. 2. Въртя се на една или на друга страна. След туй се изви кръшно хоро. Кр. Григоров. Извива се като змия в огън. Погов. || Обръщам се. В почуди озърна се плахо Петкана / и с думи изви се към брата. Π П. Славейков. 3. Вия се, правя завои. Пред нас се извиваше една... река. Ал. Константинов. Стълбите, които водеха към тоя кът, се извиваха витлообразно. Вазов. 4. За птици и др. — описвам кръгове във въздуха. От там изхвръкнаха десетина подплашени гургулици, извиха се над ливадата му и се изгубиха в синевината на въздуха. Елин Пелин. || Описвам дъга във въздуха. И юмрукът му се изви високо над главата ѝ. Караславов. 5. За дим, пара и др. — издигам се нагоре, като се вия на кълба. Ето от комина се изви синкав дим. Дим. Талев. || Разразявам се. Изви се вихрушка и повдигна прах от едина край на кервана до другия. Йовков. Буря се изви, гръм удари — и мощният дъб биде повален. Влайков.
|