извѝвка ж. 1. Дъгообразно извита линия, очертание на нещо. Тя стискаше тебешира с два пръста... и написваше буквата. Учителят Петров наблюдаваше всяка нейна извивка. Кр. Григоров. Ръкавна извивка. || За път — завой. Под лунната светлина извивките на шосето личаха ясно. Дим. Димов. 2. При песен — извиване на гласа. Последните извивки на песента заглъхват надалече в Хаинбоаз. Караславов.
|