извѝквам, -аш, несв.; извѝкам, -аш, св., прех. и непрех.1. Изведнъж, неочаквано надавам вик. Всички извикаха учудени от тая изненада. Вазов. Извиквам колкото ми глас държи. || Изведнъж казвам нещо с висок глас. Хайде, всеки от нас да разкаже нещо за бай Ганя. — Хайде — извикаха всички. Ал. Константинов. Като съгледа човек сред добитъка, току извика — Еей, махни се от там, бе! Ст. Даскалов. || Изкрясквам на някого, сгълчавам, нахоквам някого. Извикахме им и те се умълчаха. 2. Викам някого, повиквам го да се обади или да дойде. Понякога, когато той си работеше нещо из двора около къщи, някоя от снахите ще го извит от вратата. Елин Пелин. Извиквам на име. Извиквам по ред. 3. Прен. Пораждам, предизвиквам. Простодушното загатване на чорбаджи Мича извика съчувствена усмивка по много лица. Вазов. Извиква негодувание. извиквам се, извикам се страд.
|