извиня̀вам, -аш, несв.; извиня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Представям доводи за някого, че не е виновен; оправдавам. Направѝ се на болен тук, и аз ще ида да те извиня пред бея. Вазов. Извинявам отсъствия на ученик. 2. Прощавам нечия вина; давам прошка. Аз знам, че бащината любов всичко извинява и търпи. Вазов. Извинете ме. Моля да ме извините. || Разг. При обръщение — а) За израз на извинение: извинявай, извинявайте — прости, прощавайте. Извинете, госпожо, там на едного му припадна. Ал. Константинов. б) За израз на несъгласие, протест. Да извиняваш, да извинявате, не съм съгласен. Извинете, това не е вярно!
|