извръ̀щам, -аш, несв.; извъ̀рна, -еш, мин. се. -ах, прич. мин. страд. извъ̀рнат, св., прех. 1. Извивам настрана; обръщам. Като отминах малко, извърнах глава и още веднъж погледнах към косача. Влайков. 2. Рядко. Обръщам наопаки, преобръщам. Коремът на ладията се удари в подводна канара, която едвам не я извърна. Вазов. извръщам се, извърна се страд.
|