|
извъ̀н предл. 1. За означаване на положение вън от предмета или на движение, насочено вън от границите на предмета. И пред очите на Стояла се мярна ту мегданът в Брешлян,…, ту поляната извън село. Йовков. Те излязоха извън града. Елин Пелин. Той имаше намерение да направи разходка извън България през май. Вазов. 2. Независимо от; освен. Извън заплатата си, той има и други доходи. □ Извън мярката — повече, отколкото трябва. Извън силите си — свръх силите си, не по силите си, повече, отколкото мога. Извън това — освен това. Излизам извън себе си (разг.) — преставам да се владея, афектирам се. А това Петрунино натякване го накара да кипне и да излезе извън себе си. Той загълча, завика, закара се. Вазов. Извън себе си съм — силно съм ядосан, афектиран съм. Тате, назад, че никого не жаля! — викна извън себе си Младен. Елин Пелин.
извъ̀н нареч. Остар. От външната страна, изотвън. Извън любопитни се трупаха на стъклата. Вазов. Тежки стъпки се раздадоха по стълбите извън. Вазов.
|