извънрèден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който става извън определения ред и програма. Извънредно заседание. Извънреден пратеник. Извънреден брой на вестник. 2. Който става в повече, извън определеното време или количество. Извънреден труд. Извънредни часове. 3. Необикновен, изключителен. В историята на европейските народи няма такава оригинална, извънредна, невероятна личност, каквато е в нашата — Ивайло. Вазов. Хубаво карамусалско вино имат. Държат го само за извънредни случаи. Влайков. Извънредни обстоятелства. || Много голям, прекомерен. Прочитането на тия книжа ми донесе извънредно удоволствие. Вазов.
|