|
извъртя̀вам1, -аш, несв.; извъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. извъртя̀л, -а, -о, мн. извъртèли, прич. мин. страд. извъртя̀н, -а, -о, мн. извъртèни, св., прех. 1. Обръщам настрана, извивам. Чичо, дай пет пари! — каза детето и веднага засрамено си наведе и извъртя главата със захапан пръст. Ал. Константинов. Ей писна гайда, хорото извъртяха / по ширналий се дядо Ников двор. К. Христов. 2. Прен. Преиначавам. Не, ти не го познаваш! Ще го извърти и свършено. Караславов.
извъртявам2, -аш, несв.; извъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. извъртя̀л, -а, -о, мн. извъртèли, прич. мин. страд. извъртя̀н, -а, -о, мн. извъртèни, св., прех. Издълбавам, като въртя. Каква работа титанска, непостижима за човешкия ум; исполински тунел, извъртян без помощта ни на едно сечиво, ни на един чук, ни на един свредел. Вазов. извъртявам се, извъртя се страд.
|