|
изгàсвам1, -аш, несв.; изгàсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Преставам да горя; угасвам. Ярката светлина започна да изгасва, а вместо нея някъде над него затрептя слаб неподвижен пламък. Ст. Загорчинов, 2. Прен. Отпадам, чезна, умирам. Погледът му постепенно изгасваше.
изгàсвам2, -аш, несв.; изгася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изгасявам. Той изгасва лампата. Изгасих свещта. изгасвам се, изгася се страд.
|