изгладня̀вам, -аш, несв.; изгладнèя, -èеш, мин. св. изгладня̀х, прич мин. св. деят. изгладня̀л, -а, -о, мн. изгладнèли, св., непрех. Ставам гладен; огладнявам. Момче, добре си изгладнял ти, много си вървял май. Йовков. Не можахте да потраете! Като вълци сте изгладнели. Вазов. || Прен. За земя, почва — изтощавам се, нуждая се от наторяване. Баща му имаше по балкана две-три изгладнели парчета. Па като изостави да ги работи и те запустяха. Влайков.
|