|
изглèждам1, -аш, несв.; изглèдам, -аш, св., прех. 1. Гледам някого дълго, внимателно. Всички се обръщаха и ме изглеждаха с любопитство. Величков. Чавдар я плахо изгледа / и, с сълзи и той на очи, / майка си бърже попита: / „Кажи ми, мале, що плачеш?“ Ботев. 2. Гледам всичко докрай. Аз бях вече изгледал чепинската природа и бях посетил всички места. Вазов. 3. Грижа се за отглеждането на някого; отхранвам някого. Да го изгледам аз него и да го изуча, а той... Йовков. изглеждам се, изгледам се взаим. Недоверчиво се изглеждаха от глава до пети. Йовков. □ Изгледаха ми се очите (разг.) — а) Дълго и напразно очаквам. б) Уморявам се от гледане.
изглеждам2, -аш, несв., непрех. 1. Имам вид. Той изглеждаше спокоен както винаги. Йовков. Боите изглеждаха тъй светли и пресни, като че бяха сложени вчера. Йовков. 2. безл. Има изгледи, може да се очаква. Ала Стаматко не беше, изглежда, разположен да отговаря на питанията им, та ту се усмихваше, ту изпускаше някоя думица, колкото да залъже тяхното любопитство. Ст. Загорчинов. Изглежда, че днес ще вали.
|