изгнàник, мн. -ци, м. Човек, който се намира в изгнание. Изгнаници клети, отломка нищожна / от винаги храбър народ мъченик, / ... / далеч от родина в край чужди събрани, / изпити и бледни, в порутен бордей, / те пият, а тънат сърцата им в рани. Яворов. Това навява по-тъжни мисли, защото напомня участта на печалните изгнаници, прокудени далеч от своя роден край. Йовков.
|