изгнѝвам, -аш, несв.; изгнѝя, -ѝеш, мин. св. изгнѝх, св., непрех. Ставам напълно гнил. Плетът на съседния двор бе изгнил и наклонен. К. Петканов. Стар плет изгнива, стар борч — никога. Послов. □ Изгнивам в затвор (плен) (разг.) — разсипвам здравето си в затвор (плен).
|