изгрѝзвам, -аш, несв.; изгризà, -èш, мин. св. изгрѝзах, св., прех. Гриза всичко докрай. Като изгриза колкото сухи кори бяха останали в торбата му, той хвърли отгоре си изтъркания си ямурлук и тозчас захърка. Йовков. изгризвам се, изгриза се страд.