изгрухтя̀вам, -аш, несв.; изгрухтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изгрухтя̀л, -а, -о, мн. изгрухтèли, св., непрех. Издавам изведнъж краткотрайно грухтене. Много рядко някъде, зад някоя разкривена вратня, изгрухтяваше прасе. Караславов.