изгря̀вам, -аш, несв.; изгрèя, -èеш, мин. се. изгря̀х, прич. мин. св. деят. изгря̀л, -а, -о, мн. изгрèли, св., непрех. 1. За небесно светило — показвам се на хоризонта. Златно слънце изгря зад планините. Елин Пелин. Над черния гръб на баира изгряха звезда. Йовков. Луната изгрява над Царев връх. Вазов. 2. Прен. Появявам се, създавам се, раждам се. Тихият пролетен дъжд / звънна над моята стряха, / с тихия пролетен дъжд / колко надежди изгряха! Лилиев. Изгрява любовта ни / в труд — / сред сажди / и машини. Вапцаров.
|