|
издàвам1, -аш, несв.; издàм, -дàдеш, мин. св. -дàдох, пов. -дàй, прич. мин. св. деят. -дàл, прич. мин. страд. -дàден, св., прех. 1. Правя нещо да излезе напред; протягам напред. Той издаде навън лактите си. Ал. Константинов. 2. Изпускам, надавам. Вълните издават плачевен стон в подножието на крепостта. Вазов. Цветята в градината издаваха чуден аромат. Издавам радостен вик. 3. Прен. Правя да се забележи нещо; откривам, разкривам. Той не смееше да погледне сина си, за да не издаде сълзите си. Елин Пелин. Страшно напрегнатите жили на слепите му очи издаваха силна умствена работа. Вазов. || Разкривам, съобщавам нещо тайно. Тя помисли, че Станка в бълнуване ще издаде тайната ѝ, и изтръпна. Елин Пелин. 4. Стесн. Правя предателство; предавам, доноснича, Дойде му неволно на ум Къкринският хан, дето бяха издали Левски. Вазов. Аз знам положително, че той е издал всичко на турците! Вазов. издавам се, издам се страд.
издавам2, -аш, несв.; издàм, -дàдеш, мин. св. -дàдох, пов. -дàй, прич. мин. св. деят. -дàл, прич. мин. страд. -дàден, св., прех. 1. Отпечатвам отделно някакъв труд, правя нещо достояние на обществото чрез печата; печатам, публикувам, обнародвам. Издавам книга. Издавам вестник, списание. 2. Канц. Писмено нареждам, съобщавам нещо. Издавам заповед, издавам указ. Издавам наредба. Издавам закон (постановление). Издавам манифест. Издавам бюлетин. || Официално удостоверявам нещо, давам документ за нещо. Издавам удостоверение (свидетелство). Издавам разписка. Издавам квитанция. издавам се, издам се страд.
|