издàвам се, -аш се, несв.; издàм се, -дàдеш се, мин. св. -дàдох се, св., непрех. 1. Изпъквам, излизам напред, навън. Двамата спътници прехвърлиха билото... и спряха ди отдъхнат край една скала, която се беше издала като площадка. Хар. Русев. 2. Оставям да се открие присъствието ми някъде. Може би сам се издадох в турското кафене с някаква неблагоразумна постъпка. Вазов. 3. Допускам да се разберат мислите, чувствата и преживяванията ми. Тя би искала... да я заведеш до дома. Ала не смееше да се издаде. Влайков.
|