издалèче и (съкр.) издалèч нареч. От разстояние; отдалеч. А подир тях издалеч, като сянка, ги следеше Чапата, здраво стиснал овчарската си гега. Влайков. 2. Прен. Не направо, със заобикалки; предпазливо. Майката виждаше, че болестта на детето ѝ не е болест като болест, че душата му нещо страда, и искаше да научи издалече какво го мъчи. Елин Пелин. || Удвоено — за усилване издалеч-издалеч. Един ден тя му намери рода, та полека, издалеч-издалеч, разправи на свекъра си всичко. Влайков.
|