издѝрам, -аш, несв.; издерà, -еш, мин. св. издрàх, св., прех. 1. Дера на късове, на дрипи; скъсвам. Мрежа от тръни, шипки, къпини и всякакви бодливи бурени опасваше земята, дърветата и бреговете, като издираше дрехите и ръцете на нашите овчарчета. Ив. Хаджимарчев. 2. Издрасквам, одрасквам. Издрах си ръцете. □ Ще издера очите (някому) (разг.) — закана към някого. Таз Албена, като мине сега, ще я заплюя! Очите ѝ ще издера! Йовков. Ще си издерат очите (разг.) — за лица, които не се разбират, не живеят добре, карат се.
|