|
издѝшам1, -аш, несв., непрех. 1. За предмет, изпълнен с въздух или друг газ — изпускам. Гумата на предното колело издиша. 2. Прен. Разг. Изгубвам предишните си качества, показвам слаби страни. Абе нали видиш, че германците вече издишат... Имаше ли смисъл да се тътрим до тук да помагаме? Вежинов. Докладът му издиша.
издѝшам2. Вж. издишвам.
|