издỳмвам, -аш, несв.; издỳмам, -аш, св., прех. Разг. Изказвам, изричам нещо. Прощавайте, лека нощ, — издума Петър на другарите си. Вазов. Ти излез, майко, послушай / с моите братя невръстни / моята песен юнашка: / защо и как съм загинал / и какви думи издумал / пред смъртта а пред дружина. Ботев. Дорде таз дума издума, / той се от душа раздели. Нар. пес. 2. Разг. Казвам всичко, което мисля или чувствам; споделям нещо. Ох, дядо Лулчо, как да не плача?... Сега се скарах с Куздо, издумах му всичко. Вазов. И за това дойдох при тебе, да си издумам. Аз съм нещастна. Вазов. □ Не давам и дума да се издума (разг.) — никак не съм съгласен с нещо. Крайналията беше непреклонен к не даваше дума да се издума за такова нещо. Йовков.
|