издълбòко. Нареч. от голяма дълбочина; отдълбоко, издъно. Гласът му е пресипнал, той иде издълбоко като от кладенец. Л. Стоянов. Той свали калпака си, за да го лъхне ведрината и въздъхна издълбоко. Йовков. || Прен. В подробности, задълбочено, основно. Никой не се залавяше да издирва издълбоко отде е таз промяна у Аго, а гледаха по-скоро да си правят смях с него. Йовков.
|