издъ̀нка ж. 1. Младо стъбло или клонче, покарало от корена на голямо дърво; младочка. Полският пъдар докара в общината един подплашен хлапак, натоварен с цял наръч млади, крехки лозови издънки. Чудомир. 2. Прен. Потомък, наследник. Единственият покровител и на двете беше Султаниният вуйко Тасе, но той беше лекомислен човек, хилава издънка на голям род. Дим. Талев.
|