|
издъ̀ржам1, -аш, несв. издържà, -ѝш, мин. св. -ах, св. прех. и непрех. 1. Устоявам на сила, натиск. След туй преметна въжето на един клон, събра двата края и ги опъна, като да опитваше дали клонът ще издържи. Йовков. Снежната кора разраняваше краката им (на елените). Тя не издържаше тежестта им, чупеше се с пукот под нозете им и те пропадаха в дебелия сняг. Ем. Станев. 2. Прен. Устоявам на въздействието на нещо или понасям лоши условия; издръжлив съм. Издържам на студ. Издържам на тежка физическа работа. || Не се подавам на слабост; изтрайвам. Но в сетната минута не можах / да издържа, / да бъда безразличен:/ заплаках / без да искам. Хр. Радевски. Нервите му не издържаха. 3. Не се променям, не се повреждам от въздействието на нещо; устойчив съм. За това пътуване самолетът не е пригоден и не би издържал. Елин Пелин. □ Издържам изпит — завършвам с успех изпит. Той издържа държавния си изпит. Не издържа критика — под всяка критика, много лошо.
издъ̀ржам2, -аш, несв., прех. Снабдявам някого с необходимите средства за живот, за функциониране; поддържам. Ще замина за София — каза Евстатий. — А кой ще те издържа? — разсърди се изведнъж по-големият брат. А. Гуляшки. издържам се страд. Библиотеката ще се издържа от общината. Влайков.
|