издъ̀рпвам, -аш, несв.; издъ̀рпам, -аш, св., прех. Изтеглям чрез дърпане; изваждам. Рибар издърпа въдицата — светна / и риба се във въздуха преметна,, трепти, в ней блясък бисерен се ражда. К. Христов. Издърпвам си главата и бързо се оттеглям навътре. Влайков. издърпвам се, издърпам се страд. □ Издърпвам ушите някому — правя някому строга бележка. издърпване, мн. няма, ср. Отгл. същ. от издърпвам а от издърпвам се.
|