изжадня̀вам, -аш, несв.; изжаднèя, -èеш, мин. св. изжадня̀х, прич. мин. св. деят. изжадня̀л, -а, -о, мн. изжаднèли, св., непрех. Ставам много жаден, силно ожаднявам. Имахме водица, но само половина стомна, недостатъчна за толкова изжаднели гърла. Вазов. □ Изжаднял съм за нещо — силно желая, жадувам. А как изжаднял е човешкият род / за правда, за мир и за щастие. Вазов. Тя бе изжадняла да види и да чуе близък човек. Вазов.
|