изживя̀вавам, -аш, несв.; изживèя, -èеш, мин. св. изживя̀х, прич. мин. св. деят. изживя̀л, -а, -о, мн. изживèли, прич. мин. страд. изживя̀н, -а, -о, мн. изживèни, св., прех. 1. Живея определено време, колкото ми остава да живея. Той изживява последните си дни. 2. Прекарвам, проживявам. Пред духовния си поглед на първо място се откроява очертанието на нашия дом, под стрехата на който съм изживял и детските са години. Влайков. Прен. Силно преживявам нещо. Глухонемият вървеше бавно, като човек, който изживяване е изживял нещо страшно и мъчително. Караславов. 3. Прен. Превъзмогвам, преодолявам нещо.
|