изживя̀вам се, -аш се, несв.; наживèя се, -èеш се, мин. св. наживя̀х се, прич. мин. св. деят. наживя̀л се, -а се, -о се, мн. наживèли се, св., непрех. 1. Живея достатъчно дълго. 2. Прекарвам живота си хубаво, както го желая. Слушай, аз съм се наживял и за себе си не мисля. А. Страшимиров.
|