изѝскан, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от изискам. Той („Ад“ от Данте) излезе в разкошно издание, илюстровано с великолепните рисунки на Густав Доре, изискани от Париж. Вазов. 2. Като прил. — изтънчен, изящен, фин. Позата е строго изискана, жестовете тежки. Смирненски. В самата стая обстановката е такава, че би задоволила и най-изискания вкус. Кр. Кюлявков. Изискано държание.
|