изкàзвам, -аш, несв.; изкàжа, -еш, мин. св. изкàзах, св., прех. 1. Изговарям, изричам нещо. Стрина Илчо вица изказа тия думи със скрита болка а с едва сдържани сълзи. Влайков. || Изразявам някакви мисли, чувства и пр. Никола открито и шумно изказва възхищението си. Йовков. Никога човешка дума не може изказа величието и хубостта на картината, шр гледах аз. Вазов. Изказвам мнение. Изказвам благодарност. Изказвам. възторг. Изказвам съчувствие. Изказвам впечатление. 2. Разг. Правя предателство; издавам някого или нещо. Ти трябва да дадеш сметка пред великия съд за гнусните си престъпления и да изкажеш твоите съмишленици. Вазов. изказвам се, изкажа се страд. В тия прости думи се изказваше поток от сатанинска злоба и жестокост. Вазов. □ Изказвам и майчиното си мляко — съобщавам, разкривам всичко, което зная, което съм извършил. С двеста тояги ще изкажат и майчиното си мляко. Вазов.
|