|
изкàрвам1, -аш, несв.; изкàрам, -аш, св., прех. Разг. 1. Изваждам навън от нещо. С особено изкуство изкарваше из устата си кръговидни кълбета дим. Влайков. 2. Карам навън; извеждам. Другарите им... са били изкарани от тъмницата, за да идат на бесилката един ден преди нашето пристигане. Величков. 3. Прен. Печеля, спечелвам. И бащата и майката работят. Те изкарват доста. Но не смеят да харчат. Елин Пелин. Изкарвам си прехраната. || Получавам, произвеждам. Сухо беше туй лято, добра стока изкараха хората. Ама и берекетът по селата беше добър. Йовков. 4. Прен. Правя, представям някого или нещо преиначено, не така, както е в действителност. Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Елин Пелин. изкарвам се, изкарам се страд. □ Изкарвам документ (удостоверение, свидетелство) (разг.) — получавам от някакво учреждение документ, който удостоверява някакъв факт. Изкарвам душата (на някого) (разг.) — безпокоя, измъчвам някого, не му давам мира. Изкарвам парите (на нещо) (разг.) — получавам печалба, придобивка от нещо, за което съм дал пари. Чудо машина е! Гаранция — десет години. А ний и за пет ще ѝ изкараме парите. Йовков. Изкарвам на добър край — завършвам успешно. Изкарвам някому из носа (нещо) (разг.) — измъчвам някого, комуто съм направил услуга, добро и пр. Изкарвам някому кирливите ризи (на показ) (разг.) — разкривам нечестните дела на някого. Изкарвам ума (на някого) (разг.) — силно изплашвам (някого). Изкарвам си яда от (някого) (разг.) — нахвърлям се върху някого, който не е причина за моя яд.
изкàрвам2, -аш, несв.; изкàрам, -аш, св. Разг. 1. Прех. Свършвам нещо до край; завършвам. Още една година ѝ остана, за да изкара шестия клас. Вазов. Изкарвам военната си служба. || Стесн. Изсвирвам, изпявам нещо или изигравам хоро, танц и др. Когато момите изкараха песента, раздадоха се похвали от ергените. Вазов. 2. Непрех. Прен. Преживявам, прекарвам. У тях ще спим. Много весело ще изкараме. Чудомир. || Доживявам. Зле е старикът. Онзи ден бях при него, — няма да изкара дълго. Кр. Кюлявков. 3. Непрех. Прен. Разг. Достатъчен съм, достигам. Свършили сме го (житцето) та рекох ѝ дано се поприберне оттук-оттам, та що-годе още да ни изкара. Влайков. изкарвам се, изкарам се страд.
|