изкàчвам, -аш, несв.; изкачà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Нося, изнасям, издигам нещо на високо. Куфарът беше много тежък. Едва го изкачих на третия етаж. 2. Разг. Движа се нагоре по нещо, изкачвам се. Нона изкачи на един дъх стълбите. Йовков. Не можем да изкачим ей този баир, камо ли да атакуваме въоръжена позиция. Л. Стоянов. изкачвам се, изкача се страд.
|