изквичàвам, -аш, несв.; изквичà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Изведнъж издавам кратко квичене. Жаловито изквича то (кучето), сви се разтреперано е нозете на стопанина си, гръмко лавнаха след него двете хрътки и налитаха да го разкъсат. Дим. Талев. Ето я и мръсната локва до кладенеца. Две-три прасета... изквичават пронизително и сърдито. Караславов.
|