изкòпчвам, -аш, несв.; изкòпча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вземам със сила; изтръгвам, изскубвам. Оставете го!... — и с пронизителен вик Василица се хвърли на стражарите и изкопча Васала из техните ръце. Вазов. || Прен. Разг. С много настоявания накарвам някого да даде или да каже нещо; изтръгвам. Мъчих го, въртях го, усуквах го дано изкопча нещо от него — не ще и не ще! Пак му писах слаби бележки за срока. Чудомир. Изкопчих от него малко пари. изкопчвам се, изкопча се страд.
|